От както се помня все се надявам за нещо, понякога и аз не знам, точно на какво. Трудно се задоволявам с малко, а голямото винаги ми е идвало в повече. По статистиките, май ще излезне, че съм средно статистичен. Е, какво пък, няма лошо. ...

то се променя, а това променя всичко останало."
Още минута и влизам в кръга, за да прекъсна
тази увита на пръстен змия.

Недоволен си нещо и пак ти е вкиснато,
в надвисналите ароматно есенни гроздове
гони те слънчева завист и ти е кисело,