трохи ми подхвърляш
а аз трепвам с всичките свои усещания
увисвам за миг във очакване

(казваш, че съм нарцис)

Благодаря за комлимента,

опитвам се да се надскоча
но искам да го направя класически
да подредя мисълта си

който обвива телата ни
не е от огън
просто някъде сме изпушили

Трябва да си много бавен,
за да усвоиш до болка съзерцанието
и не тръгвай по утъпкана пътека,

Запълвам липсата ти със следобедната скука,
всъщност нищо необичайно,
небето е намръщено, почти колкото мен,

и по линиите на ръцете кални вадички
чертаят графиката на живота
криволичат надолу по стръмното