Коприва и троскот са думите,
опарват петите,
а после се скриват във корена.

по Миряна Башева
Като през дива коприва,
като по стар въжен мост,

няколко разцъфнали клони
в промеждутъка от очакване
не пристигам и не тръгвам

когато съм буфер
между куфненския бюфет и пералнята
изтривам отпечатъците на обувки от теракота

в пробойната времето е спряло
има дълги ръкави и карирана риза
и е застинал кадър

часовникът изтръгна стрелките си
глупаво издрънчаха ключове
отвори се  врата и стана течение