тя има гърбица
и лице със сложна плетеница от бръчки
които разказват история

*
*
*

         Тази  пролет  орехът  не разпъпи. Огромната му корона заприлича на сборище от вещици с дълги, криви пръсти. Стволът му се наклони, сякаш искаше да докосне земята и да се прибере в корените си. Стана опасно да се стои около него....

Попаднал във неподходяща мрежа.
Разплитам ли, заплитам ли, не знам,
но утре със сигурност ще я разрежа.

засадих орех когато си отиде
нямаше плод в началото
само малко сянка която да те помни

(снимам гълъби)
той е по-шарен и винаги стъпка напред
осигурява и безопасна територия

Омръзна и да бъде добрата фея
да се раздава, да се отдава, да се разпилява,
а освен вълшебната пръчица си нямаше нищо друго.

 
А той дялка ли, дялка, сякаш от това зависи живота му. Току-що прекършеното дръвче още плаче. Влажно и лепкаво е под обелената кора. Той не чува молбите му залисан в това да го направи  много свое. Ранява го все по-надълбоко, а после ...

и гръмотевиците от които побеляват ръцете ми
спуснах щорите плътно и изгасих светлините
остана само звукът на дъждовните капки

всички часовници са спрели
затова използвам пясъчния
всяка минута е падаща песъчинка

облачно с превалявания е в началото на лятото
на север се стеснява хоризонтът
и планината е извила стройното си тяло

защото ми е скучно да подправям себе си
в измислените романтични сериали
да подпирам с патерици  раменете

когато забравя за патериците
вратите ще са постоянно отворени
и никога няма да знам

*
*
(27.04.2009г.)

Пролетта ме зарежда със цвят,
нектар от разцъфнали бели усмивки.
По котешки прохожда денят,