трохи ми подхвърляш
а аз трепвам с всичките свои усещания
увисвам за миг във очакване

(казваш, че съм нарцис)

Благодаря за комлимента,

опитвам се да се надскоча
но искам да го направя класически
да подредя мисълта си

който обвива телата ни
не е от огън
просто някъде сме изпушили

Трябва да си много бавен,
за да усвоиш до болка съзерцанието
и не тръгвай по утъпкана пътека,

Запълвам липсата ти със следобедната скука,
всъщност нищо необичайно,
небето е намръщено, почти колкото мен,

и по линиите на ръцете кални вадички
чертаят графиката на живота
криволичат надолу по стръмното

получих луковиците в наследство
те са дълбоко в земята
не стават за разсаждане

понякога си обект на...
но
пистата е затворена заради мъглата

междата между двата свята
ме очаква да пристъпя
а после безкрило да се върна в първия

Сама се наказвам в живота
и после си сърбам попарата,
уж имам план,а все гоня вятъра.

*
*
*

недорасло
обрасло с водорасли
не изтича утаява се

       Седнала съм на ръба и си клатя краката. Изобщо не се замислям, че мога да падна. Откакто се взирам в черното и дъно, почти забравям да говоря. На въпросите отговарям с простичкото-ъхъ или тцъ, а ако случайно нещо се обърка...

*
*
*