под сивото на хълбок
е полегнало мълчание
и поглъща всичко казано

безшумно лека е нощта
диша мракът
през порите на зимата

но си  високо
опитах се да те достигна
но ми падна шапката

 
       Отново коридори  и патерици. Нищо съществено, само едната воля за живот ми е останала и аз съм се вкопчила в нея, с каквото мога. Припомням си наум-пета, пръсти, пета пръсти, точно както ме учиха преди двайсет години. Три пъти ...

след толкова (без)успешно стартиране
съм отново на нулата
и ми е в повече адреналина

и не знам кое е по-доброто
да съм чертичката или точката в края
или да тръгна на сляпо

Като сълза е, полупрозрачна и топла. Спуска се към дъното на езерото, но не потъва. Слънцето я обгрижва и тя става цветна. Преобладава нюанса на виолетовото, а когато е тихо, между нюансите се вмъква кафяво. Езерото трепти, унесено от ле...

(тя)
е въздух и земя
по тънкия профил на скулите

гласът ти е като рафинирано олио
сякаш е преминал през маслобойната
лее се гладко и мазно

има ли смисъл да биеш камбаните
когато чувам само ония
които с шепот се спускат

редя пъзел
сто са елементите
малки фигурки пръснати по масата

вятърна електроцентрала е ревността ти
а аз съм продължението на перките
в онази мислена траектория

но ябълките са още кисели
семките им не са покафенели
колко  дръвчета ще трябва да ашладисам

да сложиш катинар на мислите ми
с девет ключа да ги заключиш
но тази клетка е с бели решетки

"Седим пред ябълки и пием вино."
                  Silver Wolfess
Плетем от думи нестабилен мост,