Както съм са разплул, ако не беше рамката, като едното нищо да се разлея и изтека. Знаят хората, знаят, викам си, накъдето и да се обърнеш все рамки. Някои по-малки, други по-големи, на трети не им се вижда края, но със сигурност ...

Нямах си друга работа и щото си падам малко лентяй, та рекох да си издиря свестен художник-портрет да ми направи, за спомен на поколенията да остане. С дела и наследство едва ли ще ме запомнят, ама като гледат портрета да казват: „...

няма да се случи скоро
поне не
докато си отглеждам излишности

не гледай тавана
тия дни не се очаква пропадане
изчерпах възможностите си

Едно тихо и спокойно кътче в Рила.
Надолу към водопада...

на Калоян
още е рано
и ти се криеш зад бодливата си обвивка

Исках да ти кажа,
но ме спира пътят, по който вървя
и няма врата, през която да премина

тя има гърбица
и лице със сложна плетеница от бръчки
които разказват история

*
*
*