тази нощ съм погълнала луната без да разбера и светя светя вместо нея   бели нощи в тъмните ми дни   едно безпокойство се е загнездило в отвесната бръчка между веждите повдига клепачите и капе капе в очите ми   после нахлува навътре докато настръхне всяко косъмче заприличала съм на уплашен таралеж погълнал цяла ябълка наведнъж   и мисля мисля мисля   докато се изчерпат мислите ми и се освободи празно пространство за ново тихо и спокойно начало а всички препятствия останат зад гърба   тази нощ съм погълнала луната и светя във свободата си  

било лунното затъмнение! Прекрасно! )))

не знаех за затъмнението, но така ме бяха затиснали проблемите, че трябваше по някакъв начин да спра да мисля за тях...и взех, че погълнах луната :)))

Благодаря ти за "поглъщането на луната" в онази нощ, то е било сигурно заради разни неща, но и заради това явно - да изгрее на сутринта по- ясно едно ново слънчице - нашата малка дъщеричка Мария-Роза...

Прегръщаме тe всички!