(всяко нещо си иска времето) за какво ни е да надуваме розови балони които нямат серийни номера а и лесно се пукат по-добре да си запалим огън където да изгорим остатъците от лъжливите си представи не са ни нужни трудно смилаеми отпадъци (животът не е това което искаме а това което ни се случва) когато преглътнем необходимото и трябва ще се научим ли и да можем

Да се Научиш да погребваш илюзиите
чрез изгаряне
значи да Можеш да продължиш олекотен и свободен.
На мен "Гробище за илюзии" не ми звучи зловещо, а пречистващо!
Хубаво е всеки да си има такова място. Аз намерих своето.
И ти благодаря, че чрез твоето стихотворение се осмелих да кажа за него.

Моженето не е като трябването: трудно за преглъщане, но се налага;)
;)

Без илюзии е скучно, с илюзии е лъжливо...аз избрах действителността.

И аз благодаря за коментара! :)

Аз съм по преглъщането...знаеш го...

;)