Искам да премина на отсрещната страна, там където тишината е висока и покълват в безгрижие всички семена, и с криле на птица е посоката.
Уча се да стъпвам тихо в невъзможното, соленото да прикривам със пръсти. Като куче скъсало верижката се разхожда безпокойството ми пръстнато.
А отсрещната страна е най-далечната, за пешеходци стана много трудно. Въпрос на време е да дръпна клечката. Късметът понякога се движи мудно.  

Ако дръпнеш клечката,късметът може и да спре...

Не мудно, ами... направо мързеливо:).
Към тишината се лети със скоростта на светлината. Сигурно е просто въпро само на миг осъзнаване и ...там си.