Постинг
20.11.2010 09:41 -
кибритена кутйка
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 5581 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2010 10:12

Прочетен: 5581 Коментари: 8 Гласове:
9
Последна промяна: 20.11.2010 10:12
затвори живота ми в кутия но не съм Елена и Мария не съм правото ми на мнение се оказа между шест стени накъдето и да се обърна все е тъмно
понякога я разклащаш силно защото не си убеден че още съм вътре оцелявам някак и в земетръсната зона (това което не ни убива ни прави по-силни) нали
но не забравяй че има едно приплъзващо движение което обстрелва и невъзможното смила непредвидимото и отваря нещо повече от прозорец
в светлината му
растат криле...
------------------------
Чудно хубаво ми е винаги тук, Надитка :)
цитирайрастат криле...
------------------------
Чудно хубаво ми е винаги тук, Надитка :)
отваря небе, бягството навътре, оттеглянето в себе си, просва простор
цитирайДуша в кибритена кутйка ,
жужи като пчела под стъклената чаша.
Поздрави !
цитирайжужи като пчела под стъклената чаша.
Поздрави !
Отваря хоризонт зад този.
цитирайelineli написа:
в светлината му
растат криле...
------------------------
Чудно хубаво ми е винаги тук, Надитка :)
растат криле...
------------------------
Чудно хубаво ми е винаги тук, Надитка :)
Благодаря, Елинели!:)
martiniki написа:
отваря небе, бягството навътре, оттеглянето в себе си, просва простор
Бунтувам се...бягството навътре дали е бягство? Повече ми прилича на криене, в което все по-трудно се откривам. Има едни такива моменти, в които не съм аз, а тази отсреща в огледалото...
Привет, Мартичка!:)
konstant7 написа:
Душа в кибритена кутйка ,
жужи като пчела под стъклената чаша.
Поздрави !
жужи като пчела под стъклената чаша.
Поздрави !
А когато душата е голяма за кутийката...познай какво се случва?
Радвам се, че намина!:)
ufff написа:
Отваря хоризонт зад този.
Само, ако имаш очи да го видиш...
{}