Постинг
08.11.2010 08:48 -
дъга
отива ми в червено
някак първосигнално и независимо е
но трябва да спазвам правила
когато съм в най-долната си точка
затова днес съм бяла (не разбирай, че обичам зимата) когато съм бяла оставям следи по които да си тръгне болката
и да се изгуби в синьото да изтече като река и да се влее в синьото на морето да се изпари в синьото на небето
после после е зелено като усмивка в ранна пролет островърха трева целунала вятъра и дървета дървета които мога да прегърна и да се слея да бъда невидима
жълтото го пазя в себе си ако го пусна ще заслепи очите то е любов и още нещо за което не смея да мечтая мисъл по-бърза и от светлината
отива ми в червено когато забравям за правилата
затова днес съм бяла (не разбирай, че обичам зимата) когато съм бяла оставям следи по които да си тръгне болката
и да се изгуби в синьото да изтече като река и да се влее в синьото на морето да се изпари в синьото на небето
после после е зелено като усмивка в ранна пролет островърха трева целунала вятъра и дървета дървета които мога да прегърна и да се слея да бъда невидима
жълтото го пазя в себе си ако го пусна ще заслепи очите то е любов и още нещо за което не смея да мечтая мисъл по-бърза и от светлината
отива ми в червено когато забравям за правилата
