от известно време си тактувам наум
и си припомням пътеката
където всичко е така равномерно
а аз никога не съм в подходящия екип
докато засилвам темпото

обещавам да се науча
да изправям раменете си
и да вървя правилно

(но искането не става с искане)

а моженето е като дъгата
виждам я
но не мога да я достигна
старая се и бързам да я докосна

не ми помага нетърпението

горещото винаги може да те опари
и притъпи сетивата за действителност
не са ми достатъчни тротоарите
трябва ми поле с макове

които да събудят в мен
силата за тичане

нарисувай ги
...и тичай, тичай...

Та във полето на дните ни отрудени,
отдавна няма макове а само бурени !

много мъдро казано ;)))

Само да го можех...това с тичането :)

Дори и тогава има...ако имаш очи да ги видиш...

Далеч съм от мъдростта, Слави...но се надявам някой ден да ме споходи :)

Когато животът ти предлага препятствия, които не можеш да заобиколиш...
налага се да ги прескочиш. И аз се справям въпреки...