затварям 
и поредната врата
преди очакването нещо 

 
 
(всяко нещо си иска времето)

        Запилял съм се на някъде и аз не знам къде, но сякаш съм избягал от себе си. Оглеждам се, около мен празно. Така значи, мисля си, това нещо тук ще трябва да се запълни, че да ми се оправи гледката. И защото съм си работен, колко ...

 
кроиш планове
но не са ми по размер

 
 
санирам отвън

Искам да премина на отсрещната страна,
там където тишината е висока
и покълват в безгрижие всички семена,

          приказка
       
       Някога преди много години точно на това място, близо до езерото имаше лунапарк. По празници, а и през почивните дни беше толкова пълно, че цвете да хвърлиш, нямаше къде да падне. Детските гласчета весело и...

тази нощ съм погълнала луната
без да разбера
и светя светя вместо нея

 
приказка 
То не беше като всички останали свраки. Имаше рожденно петно току под шийката. На слънцето петното изглеждаше антрацитено черно, а на сянка черното позеленяваше. Още от началото нещата бяха някак изкривени за него. Така и н...

и все си някъде встрани от мен
не виждаш дори охлюва пълзящ по пътеката
и не е важна бързината му

 
толкова е лесно
тъй както вятърът обрули

слагаме плюсове на разликите
и се доближаваме
надявам се да не изпаднем в нулата

 
 
Тази пролет е нахална,

забърсвам праха от въображението си
нагласям обектива на облачно
после се изгубвам в тази чистота

 „Не умножавай същностите повече от необходимото“ 
                                                                         Йоханес Клауберг 
Ще се получи