Гледам и ангелът ми е заслабнал, едва крета до мен. А аз на него се надявах ориентир някакъв да ми даде. Ангелска му работа, че и взе нещо да накуцва, че и залита. Вървим си двамата така, от изгубени по-загубени. „Бе, хайде-викам му-я, я давай по-бодро, че започна да посивяваш нещо!” А той ме гледа с едни големи, тъжни очи и дума не отронва. Движим се в полумрак. Хубавото е, че можем да се движим, но то предполагам е от вятъра. Побутва ни, не на шега, докато е пред нас и няма и секунда е завил зад гърбовете ни.  То тази зима само вятър да търсиш. Накъдето и да се обърнеш и той е там. Брули дърветата и чака да падне нещо, че какво да падне като те съвсем са оголели. После се запилява в локвите на снощния дъжд и лудува, лудува ту в кръг, ту на раета, а те трепкат и запяват с него.  За малко съвсем да ми отнесе ангела.

Поспрях се и ангелът ми спря до мен. Пулим се и двамата в мрака и чакаме вятърът да ни донесе нещо свежо и по възможност шарено. Нали дупка ще пълним. То добре, че беше той, че да издуха всички облаци плъзнали по земята.

    Добре, добре, ама не е съвсем добре! Земята, гледам една оголяла, покафеняла и за разнообразие летят найлонови торбички. Торбички, ама торбички ти казвам, шарени-жълти, зелени, червени. Ей тука значи било шареното! Хубаво, но моят ангел да вземе да влезе в една торбичка и за малко да се задуши. Измъкнах го от там и хукнахме да бягаме. Чисто място си търсим, че да можем и на босо да стъпим. Щото в залисията без обувки съм останал, а чорапите ми лепнат. Замислих се, празно с чисто дали може да се запълни?! Че то чистото не е ли прозрачно?! Аз тогава как ще го видя, че и да го взема.

    А то какво било?! Чистото било бялото, което скри и кал, и торбички. Да ама нещо съвпадна с цвета на ангела ми и сега нещо ми се губи. Тук ангел, там ангел, а той паднал в една пряспа и от студ взе да посинява. Чак тогава го видях. Измъкнах го и тръгнахме да си търсим топлото. Прибрах се в къщи, стиснал ангела под мишница. Той едва жив, леко пърха, пърха с криле, но повече от това не може. Запалих огън в камината. Постоплихме се и ми стана едно шарено пред очите. Играят пламъчетата и пръскат искри. Няма празно.