Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2012 15:35 - Няма празно
Автор: nadita Категория: Забавление   
Прочетен: 2462 Коментари: 3 Гласове:
10



        Запилял съм се на някъде и аз не знам къде, но сякаш съм избягал от себе си. Оглеждам се, около мен празно. Така значи, мисля си, това нещо тук ще трябва да се запълни, че да ми се оправи гледката. И защото съм си работен, колко му е да се запълни една дупка. Ама ми трябва шарено, че и хубаво да стане. Тук шарено, там шарено…няма го, погълнал го е облакът, дето си крета по земята. Изгубих се още повече, макар да смятах, че повече от това няма накъде.

    Гледам и ангелът ми е заслабнал, едва крета до мен. А аз на него се надявах ориентир някакъв да ми даде. Ангелска му работа, че и взе нещо да накуцва, че и залита. Вървим си двамата така, от изгубени по-загубени. „Бе, хайде-викам му-я, я давай по-бодро, че започна да посивяваш нещо!” А той ме гледа с едни големи, тъжни очи и дума не отронва. Движим се в полумрак. Хубавото е, че можем да се движим, но то предполагам е от вятъра. Побутва ни, не на шега, докато е пред нас и няма и секунда е завил зад гърбовете ни.  То тази зима само вятър да търсиш. Накъдето и да се обърнеш и той е там. Брули дърветата и чака да падне нещо, че какво да падне като те съвсем са оголели. После се запилява в локвите на снощния дъжд и лудува, лудува ту в кръг, ту на раета, а те трепкат и запяват с него.  За малко съвсем да ми отнесе ангела.

Поспрях се и ангелът ми спря до мен. Пулим се и двамата в мрака и чакаме вятърът да ни донесе нещо свежо и по възможност шарено. Нали дупка ще пълним. То добре, че беше той, че да издуха всички облаци плъзнали по земята.

    Добре, добре, ама не е съвсем добре! Земята, гледам една оголяла, покафеняла и за разнообразие летят найлонови торбички. Торбички, ама торбички ти казвам, шарени-жълти, зелени, червени. Ей тука значи било шареното! Хубаво, но моят ангел да вземе да влезе в една торбичка и за малко да се задуши. Измъкнах го от там и хукнахме да бягаме. Чисто място си търсим, че да можем и на босо да стъпим. Щото в залисията без обувки съм останал, а чорапите ми лепнат. Замислих се, празно с чисто дали може да се запълни?! Че то чистото не е ли прозрачно?! Аз тогава как ще го видя, че и да го взема.

    А то какво било?! Чистото било бялото, което скри и кал, и торбички. Да ама нещо съвпадна с цвета на ангела ми и сега нещо ми се губи. Тук ангел, там ангел, а той паднал в една пряспа и от студ взе да посинява. Чак тогава го видях. Измъкнах го и тръгнахме да си търсим топлото. Прибрах се в къщи, стиснал ангела под мишница. Той едва жив, леко пърха, пърха с криле, но повече от това не може. Запалих огън в камината. Постоплихме се и ми стана едно шарено пред очите. Играят пламъчетата и пръскат искри. Няма празно. 




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Така е,
06.02.2012 15:07
когато се съберат двама ангели.
цитирай
2. nadita - ;)
09.02.2012 09:14
Пораснаха ми криле. :))
цитирай
3. ka4ak - Наде,с Обич!:)))
08.03.2012 16:50
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 318750
Постинги: 205
Коментари: 602
Гласове: 6829
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. nadya
2. yova