Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 06:59 - Жабчето и Лилията
Автор: nadita Категория: Забавление   
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
5



          приказка



       



       Някога преди много години точно на това място, близо до езерото имаше лунапарк. По празници, а и през почивните дни беше толкова пълно, че цвете да хвърлиш, нямаше къде да падне. Детските гласчета весело изпълваха всичко наоколо, а езерото трепваше на мълки вълнички от водните колела.

   Сега от това чудесно кътче на света, не бе останало почти нищо. В ръждясалите и изпочупени люлки се люлее само вятърът и те тъжно пеят за отминалото време. От малкото мостче над реката са останали само две три греди, по които от време на време преминава някой рибар. То и рибите в езерото се броят на пръсти, искрящо синьото е пожълтяло и заблатено.

  На плиткото, близо до брега се настаниха да живеят семейство жаби. Мама Жабка бе трудолюбива, по цял ден готвеше за да изхрани челядта си. Татко Жаб си падаше малко певец, но все не можеше да открие верния тон. Баба Жабурана вече бе много стара и си похъркваше на топло край печката. Синчето им Жабуранчо, което току що бе проходило, изучаваше света в езерото.

-Прибирайте се, време е за вечеря!-извика мама Жабка и зачака докато притопляше яденето.

-Ех, мамо, чакай още малко, точно сега водното конче ме учи да летяяя...-отговори Жабуранчо и цопна на дълбоко в езерото.

Отнякъде се дочу гласа на Татко Жаб, май бе хванал верния тон и не му се искаше да го изпуска заради една вечеря. Само баба Жбурана се бе настанила пред масата и тропоше с вилицата. „Гладна съм, а никой не се сеща за мен”-помисли си тя и засили тропането. Мама Жабка улисана край печката, забърса челото си с кърпичка и не й обърна внимание. Татко Жаб много обичаше мама Жабка и за да не я натъжи изостави пеенето и се прибра. Навън притъмня и стана тихо, дори гласът на Жабуранчо не се чуваше. „Да не се изгуби някъде това дете”-майката се притесни. Повика на Жаб и двамата тръгнаха покрай езерото да го търсят.

-Жабуранчооо!-изивика татко Жаб.

-Жабуранчоооо!-викаше и мама Жабка.

-Жаб...жаб...чооо...-пригласяше им ехото, сплитайки гласовете им.

    От Жабуранчо нямаше и следа. Дълго обикаляха двамата родители и накрая решиха да се приберат у дома и да изчакат утрото. Баба Жабурана неразбрала за случилото се продължаваше да тропа.

-Стига вече мамо, стига си тропала! Жабуранчо го няма.-скара й се Жаб.

-Къде ли може да е отишъл, та той още малък, заблудил се е някъде сигурно. Дано не го открие стария Щрък...-притесни се и бабата.  

  Цяла нощ будуваха семейство Жабчови, а на сутринта мама и татко отново тръгнаха да обикалят езерото. Баба Жабурана остана в къщи, но и тя надничаше често,често през прозорчето.

  В същото това време Жабуранчо кротко спеше загърнат под листата на водната лилия. Нали, помните как цопна в дълбокото, докато се учеше да лети? Той още не се бе научил да плува добре и много се уплаши. По дъното имаше гъста лепкава кал и отчупени, загнили клони на дървета. Крачето му се заклещи в една клонка и той отвори уста да извика, но бързо разбра, че това е невъзможно. Жабуранчо се огледа наоколо, трябваше да измисли нещо, иначе завинаги щеше да остане тук долу. На една педя от него видя дълги оплетени въжета. Те леко се поклащаха. Той се протегна и се улови за едно от тях. Отгоре се чу глас:

-Не дърпай толково силно, че ме боли!

-Как да не дърпам, ако остана още малко тук и ще се удавя. Помогни ми, който или която да си!-помоли се жабчето.

-Само се хвани за стеблото и аз ще те измъкна.

Клонката заклещила крака на жабчето се раздвижи и той се измъкна от капана й. По зеленото въже се изкачи нагоре.

-Здравей! Аз съм водната Лилия-царицата на езерото, а ти кой си?-попита водната Лилия.

-Благодаря ти! Аз съм Жабуранчо от езерото.-отговари жабчето и се приседна на едно от снежно белите й листа.-Не успях да литна след водното конче и дълбокото ме заклещи, а ти можеш ли да летиш?

-А това не е работа за всеки, на мен ми е добре и тук долу, а и корените ми са дълбоко в земята. Сигурно си уморен и уплашен.-водната Лилия го зави и двамата заспаха. Не чуха виковете на мама Жабка и татко Жаб. Сънуваха звезден сън. Водната Лилия имаше криле и летеше между звездите. Жабуранчо се бе хванал здраво за листенцата й и викаше с все сили. Накрая се презимиха обратно в езерото.

Татко Жаб точно претърсваше тревите наблизо до водната Лилия, когато чу съненото гласче на Жабуранчо.

-Тате, какво търсиш там, да не си си загубил гласа?

На Жаб много му се искаше да се скара на сина си, но понеже бе мил и романтичен баща, весело му се усмихна.

  От този ден семейство Жабчови премести къщичката си по-близо до водната лилия. Жабуранчо по цял ден играеше върху листенцата й, но много внимаваше да не тропа силно с крачета. Повече никога не направи опит да лети.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 316535
Постинги: 205
Коментари: 602
Гласове: 6829
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. nadya
2. yova