блогът на nadita :: Лаптопа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.10.2009 14:10 - Лаптопа

Автор: nadita Категория: Забавление

Прочетен: 1873 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 01.10.2009 15:11

Драган Драганов от село Драгнево си купи лаптоп. Отидоха си последните му спестявания, ама пуста мода, можеш ли все сред кравите да стоиш и да затъпяваш. Та излезна Драган от затворения краварски кръг. Още съмнало, несъмнало и той наднича под капака на новата придобивка. Нощно време вместо булка, до главата му на съседната възглавница-лаптоп.
По цял ден вместо да копа в градината, той седи пред лаптопа и се образова. Модерен човек ще става, значи. Първо се зае с откривателска дейност. Търси, търси буквата...натисне с пръст клавиша и дълго и се радва. Така близо месец и азбуката успя да научи, то не, че не я знаеше и преди, ама сега разбра, че може и да я ползва. Само с едно трудно се справи, а бе много му пречеха пръстите, таман посегне и буквичката се скрие под пръста. Затова реши да мине на диета, че и пръстите да се посмалят малко. То и без това градината залиня..., ама кладенецът не бе пресъхнал. Подкара я на бистра водица, че да му се избистри и мисълта. Днес бистра водица, утре бистра водица, но на ен-тия ден не издържа. Повика на съседката Пена, която копаеше в градината.

-Пено ма!-извика и той.-Да ти се намира нещо артък за едине? Щото от тая пущина, модерното де...и ляб немам.
-То тъй като си съ укрил в тази ваджишка къща и не излазяш, от де ще имаш. Прескачай дуваря, че да те нагостя.
-Ма как тъй ще прескачам. Аз веке съм модерен чиляк, през портата ще улезна и ще потропам даже.
-Бе тя, портата нещо се е заклинила! Пък язи, сама жена не сколасах да я отворя.
-Че как тъй?! Е щом казваш...тогава през дуваря. Ти да ни съ крийш нещо, ма Пено?!
-Че кво мий да съ крия, язи и тъй съм си убава! Хи, хи, хи...Бе кмошу, кат шъ тъ раня, що не вземеш и онуй нещо новуту, че и аз свят да видя?
-Ще, ще...ма кабелът му е къс, а от БТ-като не пускат по-дълъг. То има фиксия-унарлес, му викат, ма до нея ощи не съм стигнал. Ти ся, ши ма раниш ли или няма да ма раниш?
-Шъ та раня, кък тъй няма да тъ раня! Прескачай дуваря...пък коги опрайш портата, на гости ще дода, че да ма светниш и мен за хубавините.

Тръгна Драган да прескача оградата. Кирпичена беше тя, не много висока, но поради един спор между баща му и бащата на Пенка, два реда бодлив тел имаше отгоре. Сложи стълбата, изкачи се. Прекрачи бодливия тел и аха да скочи в двора на Пена и му се закачи крачола на тела. Увисна Драган, като прани гащи на дувара. В същото това време, „дивото” прасе, както го наричаше Пена, се бе измъкнало от кочината. То видя увисналия Драган. Помисли го за голяма мръвка и се втурна към него. Заръфа мазната му коса, която не беше мита поне месец, поради липса на време. Драган се завъртя наляво, после надясно...после се сети, че ако падне нещата ще станат още по-зле и се развика.

-Пено ма! Пено ма! Ела си прибери прасето, че ще ми опоска косата!
-Ида, ида!- Пена се промъкна с една голяма сопа зад прасето и го подгони.
Драган си отдъхна. Залюля се силно, крачолът му се разпра и той тупна като зряла круша до оградата. Полетът бе кратък, но главата му съвсем не смяташе, че е така. На мястото, където се удари се появи голяма цицина. Пена, която бе прибрала прасето, му се захили насреща.
-Тамън шъ тий е по-сладък лябът! Ставай! Ставай, нищо ти няма, здрава ти е чутурата, нъл си модерен!
-Модерен зер! И по модерному дувари прескачам, и за малко обяд на прасето да стана!
-Айде, айде...не се сърди, че то добиче, като му се мерне мръвка и налита. Отде да знае завалийчето, че си само кокали. Влизай в къщи, че изстине манжата!

След като се нахрани обилно, че и ракийка си пийна, на Драган му се придряма. Ама нали е на гости в съседката, не става. Реши да си тръгва, но се сети, че портата нещо е заяла. А през оградата за нищо на света нямаше да се метне пак. Ами сега работа му се отваря!? Чуди се, чуди се какво да прави и като не успя да измъдрува лесен път за връщане, най-накрая се реши-портата ще оправя.
-Пено! Я дай тука некой струмент, че да не я къртя таз порта. Иди виж там от тейко ти квото е останало...Че то инак не е редно тука да си полегна. Я ме е видял някой, я за резил съм те направил. Не мой тъй мома и ерген под един покрив да спат.
-Че кво муй бе, Драгане? Що да не мой? Ако само спат де, викам. Ама като си рекъл шъ ти донеса...

За изтънелите, фини пръсти на Драган, които от месец и нещо бяха докосвали само клавиатурата на лаптопа, клещите му се сториха най-грозното нещо, но малката отверка някак усредни нещата. Близо час той атакува заялото езиче на портата, най-накрая то се отплесна. И до първата цицина се появи още една. Пена, която го наблюдаваше отстрани, весело плесна с ръце.
-Бре, Драгане! Глей, глей...кви рогца ти поникнаха. Хи, хи, хи! Тъй то като ходиш по чужди къщя!
-То барем да та бях обарал! Ми то аз будала, модерен шъ ставам...кивилер.-нацупи се Драган.
-Не мой са сърди сега! Шегичка бе, комшу...шегичка! То ся кат моа да излазям веке, нъл ни си забравил кво ми обеща?
-Кво съм ти обещал?!-стресна се Драган.
-Ха тъй! Коги съ наидеш и вечи ни помниш...Друг път никва ракийка няма да притурям.-обиди се Пена.
-Ма ти за компютура ли ми думаш? Ми га си опрайш прасетата...идвай! Шъ та разведа аз, свят да видиш.
-Ха тъй! Сети съ, значи! Шъ дода, шъ дода ма га съ събудиш. Ти дай там един сигнал, щот да ни тъ сварвам в криватя!

Пена нахрани прасетата и се защура в градината. Това да прекопае, онова да оплеви, ама едното и око все към Драганови гледа. „Пусто да му опустее! Кривогледа шъ стана! Тоз Драган до утре сабалянка ли шъ спи!” Драган се събуди къмто залез. Някаква мисъл му се моташе в главата, ама нали сънен не успя да сети. Плисна две шепи вода и на лаптопа. Чак кога влезе в един сайт за запознанства и изведнъж му светна. „Брех! Забраих за Пена! Ми ся? Къв беше сигнала?” Умува, умува...излезе в градината, но там тъмно. Заплетоха му се краката в буренаците пред къщата и той се прекатури току до оградата. „Тъмно, не тъмно, шъ викам. Щот ни моа съ разплета.”
-Пено ма! Пено ма!-развика се той.-Туй ли беши сигнала? Ти, да не спиш ма!
Пена отдавна караше деветия сън, най-дълбокия и както бе уморена, изобщо не го чу. Сънуваше, че е на гости в Драган. Двамата свели глави над лаптопа и гледат ли, гледат хубавините. „Бре! Бре! Къв голям свят, че и шарен!”-прошепна тя на глас. Драган ли? Драган така си и осъмна във буренака.

Нагоре

Тагове: хумор,