Един ден Нати-Дати се събуди с неясната мисъл, че точно днес нещо трябва да се случи. Но какво?! Не знаеше. Затова се огледа наоколо, да не би случайно да е пропуснал случването. Около него всичко си бе както преди сто години. Масата с разкривените крака, която всеки момент се канеше да тръгне на някъде, столовете с изтритите облегалки, дунапрена под прозореца, ронещ се из цялата стая, печката с липсващи копчета и лампички, само паяжината бе покрила по голяма част от прозореца.  „Хъммм...да не би това да е случването?!-зачуди се Нати-Дати и сънено разтърка очи.-Уффф...,че ми е самотно! Не мога повече да стоя тук и да очаквам случването. Ще тръгна да го пресрещна!”

    Речено-сторено. Но както знаете пътят на случването е дълъг. По природа Нати-Дати си бе малко „развей прах”, а върте в него на скрито живееше Еги-Меги. Еги-Меги не бе нито висок, нито нисък, той бе невидим и добър манипулатор.  Винаги показваше на Нати-Дати най-правилния път. „И да знаеш, ти си си най-важния. Мисли само за себе си!”-нашепваше му честичко той.

    Нати-Дати събра малко дрехи и любими за него вещи в овехтелия куфар, който бе поне на петдесет години  и потегли да пресрещне случването. „По пътя ще си намеря дружинка, за да не ми е скучно”-помисли си той.

    -Че за какво ти е дружинка?!-обади се Еги-Меги.-Като си сам цялото случване ще е твое, а иначе ще трябва да делиш...

    -Защото ми е скучно да вървя сам по пътя.-отговори Нати-Дати.

    -Аха...ще се наложи да намериш някой глупак, че после да ти е по-лесно да се отървеш от него.

    -Щом казваш, значи е правилно.-Нати- Дати винаги се доверяваше на Еги-Меги.-Само, че къде да намеря глупаци да ми станат дружинка?

    -Има наблизо един град наречен Глупландия. Там глупаци колкото искаш...

    -Умник си ми ти!-каза Нати-Дати и смело закрачи към Глупландия.

    Като наближи града Нати-Дати чу  музика. „Сигурно има някакъв празник.”-помисли си той, но още не знаеше, че на площада са се събрали хората от целия град.

    -Хей, ти! Къде отиваш с този стар, очукан куфар?-запита го пазачът на входа на града.

    -Ами...разхождам го.-излъга  Дати-Нати, защото пазеше в тайна случването.

    -Да бе, да! Разхождал го...това да не ти е куче?!

    -Да, нещо като домашен любимец ми е.

    -Та това е само един куфар?! Дори не може да ходи!

    -Това не е обикновен куфар.-излъга отново Дати-Нати.-Велшебен е!

    -И какво му е вълшебното?-попита пазачът.-Няма си дори колелца...Я стига си лъгал! Хайде, отваряй куфара да видя какво има върте!

    -Не мога да го отворя. Забравил съм вълшебните думички.

    -Тогава няма да те пусна да преминеш през града!

    -Да ти оставя куфара да го пазиш, а навръщане ще си го взема?-попита Нати-Дати и без това нямаше намерение да преминава през града. Бе дошъл само да си намери дружинка.

    -Ааа...не може!- отговори стрестнато пазачът.-Ами, ако вътре има бомба?!

    -Няма бомба! Ако имаше, нали щеше да тиктака?

    -Откъде да знам аз!-ослуша се пазачът. След това хвана куфара с две ръце и го разклати.-Какво все пак има вътре?

    -Малко спомени и много усмивки.-излъга по навик Нати-Дати.

    -Хъммм...и как успя да ги събереш в този куфар?

    -Ами с любов. Понатиснах ги оттук оттам и те се събраха.

    -Аз съм на смяна още два часа. До тогава ще го пазя, след това не обещавам.-повярва му пазачът.

„До два часа ще съм далеч от Глупландия.”-помисли си Нати-Дати, а на глас каза:

    -Така да бъде! А какво празнувате?

    -Тук всеки ден е празник. Празнуваме празнуването...

    -А кой работи?-попита Нати-Дати.

    -Да работят умниците! Ние глупаците от Глупландия знаем само как да празнуваме. Ха, ха , ха...-развесели се пазачът.

    -Но ти все пак работиш.

    -Е, да. Сменяме се тук на входа за по три часа.Няма как! Това работа ли е според теб? Идва отвреме на време по някой умник като тебе...та да ни мине времето  по-бързо! Хи, хи, хи!

    -Такава ли била работата? Я си ми давай куфара!

    -Аааа...не може! Вече е заведен като вещи за пазене.

    -Как така?! Отказвам се да влизам в Глупландия.

    -Ами тогава ще изчакаш при мен два часа и ще ти го върна!-усмихна се пазачът.

    „Видя ли?! Нали ти казах да вървиш сам към случването.-прошепна му Еги-Меги, който до този момент бе мълчал.-А ти дружинка, та дружинка! А сега и изгубено време. ”

    -Не мога да стоя тук цели два часа! Я, си ми давай куфара!-ядоса се не на шега Нати-Дати. Но пазачът се бе прибрал във будката си и вече лекичко похъркваше.

    „А, така като не ме слушаш! Ще си пропуснеш случването!”-излорадства Еги-Меги.

    „Ами, ако това е случването?!-помисли си Нати-Дати.-Защо тогава не ми е весело?!”

   След два часа поеха към старата къщичка. Нати-Дати и Еги-Меги вече дори не си говореха. Преди да прекрачи прага Нати-Дати попита:

    -Какво ще кажеш да се разделим?

    -Ти луд ли си?! А кой ще ти дава съвети?-разсърди се Еги-Меги.

    -Ще си намеря истински приятели, с които да ми е весело! И знаеш ли? Никога вече няма да търся случването. Сигурен съм, че то само ще ме намери!

    Нати-Дати смело прекрачи прага, а Еги-Меги остана отвън.

    „Ще си намеря друг умник, на който да давам съвети!”-помисли си Еги-Меги и тръгна по широкия свят да го търси.