режа подрязвам оформям представите си  приятелствата и всички ония повторения които не са ми нужни    
ножиците ме заслепяват объркват ме   когато острият ъгъл  изчезва зад острието и тръгвам по правата линия там където всичко си е на мястото  
но в този ред не откривам единствено себе си

Нещо не се справям с редакцията...

Остави редакцията, така е трябвало да стане. На места резитбата е черна;)
Да, всичко си е на мястото.

точно в представите, приятелствата и повторенията...
Споко, те сами ще си увехнат и окапят, ако не ги поливаш ;)))
Страхотна си!

Ааааа...оправих го!:)

{}

А аз да не се сетя по рано...чакам мен да полеят, то затова ги няма...увехнали са ;)
Благодаря, Рони!:)

моля те, само недей да режеш истинските приятелства :)

Те истинските винаги оцеляват :)

оформената приеска на живота винаги е за предпочитане. Грижата си е грижа и личи отдалеч кога душата не е оставена като самораслек.

По спокойно с ножиците,че ще закачиш и осигурителното въже !
Където си забила клиновете , там да са (не ги редактирай).
Продължавай...... странно , смело напред и нагоре !!!

Добре оформените неща са ми били винаги малко странни. Няма начин ръката да не трепне поне за миг и все ще се получи някое ръбче, а ако тръгнеш да го оправяш става още по-зле.

Здравей, Мея!:)

Аааа...не бях се сетила, ще внимавам, че накъде без осигурително въже ;)