Постинг
06.09.2009 08:07 -
паметта на водата
понеже дълго те отлагах
в спомени те пишех скришом
в неизпратени писма присядах
и забранявах прага си
не се чуди
че при мен не влиза никой
за самотника е важна тишината
и болката да приживеш другия
мисълта че в края на света все пак има някой
който е възможно и да си обичал
не ме търси във погледите празни
в шепите вода от извора си нося
понякога водата помни
посоките на всички пътища неизвървяни
понеже дълго те отлагах
сега съм невъзможно близка и далечна
като счупена в морето стомна
различните никога не молят
по водата пишат за своите остатъци от вечност
