Трябва да си много бавен,
за да усвоиш до болка съзерцанието
и не тръгвай по утъпкана пътека,
дълго вървяният път е хлъзгав,
ако имаш сили направи си своя.

Върви и следвай себе си,
ориентир е сянката на вятъра,
но не тази, която пада в ниското,
а другата, която се издига
високо след хвърчилото.

Няма хлебен рай приживе.

Казват, че голямата вода е краят
и началото между видимо и невидимо,
а хвърчилата са идея за летене
по тънката нишка обвързваща
дните ни за кратко със земята.
 

И нека полъхът на вятъра ни носи високо над утъпканите пътеки - там - където съзнанието е ведро и свободно - в кристално ясна чистота - отвъд тесните модули и мисловни схеми, в които сърцето не може да диша и да разбира, да обича и да вдъхва Свободата.
Нека Вятърът издува платната на Душата към Вечната Свобода и Безграничност - там - където Безкористността преизпълва Всичко!

В неделя бях до морето и се опитах да премина, поне мислено, тази тънка линия между небето и морето...оказа се доста трудно. Необходимо е да си много себе си, за да можеш да го направиш.