Когато ми привършат думите
те препрочитам.
Крадец на мисли съм,
на жестове и на усмивки.

Не умея да се извинявам,
когато съм така наполовина
отразена само в огледалото.
Добрата част я пазя в себе си,
за черни дни и бели листи.

Самотен е въжеиграчът
вървящ по единствената линия
висяща над живота му.

Здравей!
Въжеиграчът не е самотен.
Другар му е въжето
и една усмивка.
И една надежда.
Трябва да се побеждава!
Хубаво е да се побеждава!

да балансирам по въжето, събирайки разпиляните думи.