"Винаги ни остава желанието,
да не искаме да знаем, кога ще ни
сполети нещастието, което не
е отбелязано в календара."

                              Михаел Крюгер




ден първи

дърветата свалят зимните си дрехи
останали са ми няколко листа хартия
и е почти задължително да оправя почерка си

след толкова изписани листи
буквите ми приличат на камбанарии
някои са по малки като родопски чанове

понякога се вижда само първата и последната
по средата не се чете

пролетта е сезон за промени



ден втори

докато чакам да освободят ръцете ми
сънувам най страшния си сън
никак не искам да пренасям кошмарите у дома
надявам се все пак да се събудя

ръцете ми са станали релефно сини



ден трети

разрешиха ми да се движа
от прозореца светът е различен
изглежда ми малък и далечен

забравили са да ми донесат обувките
достигам терасата
представям си полета на врабчето

ръцете ми бавно посивяват



ден четвърти

коридор дълг и мрачен
походката ми се е изкривила на дясно
опитвам да се изправя

листите са на привършване
а паметта ми се е свила колкото облаче
не иска да се разтвори и извали

пролет е
а нямам чадър да прикрия белезите си



ден пети

храна
удоволствие за сетивата
банките са свършили

ръцете ми са свободни

Бъди здрава и щастлива, Надя! А ние ще се радваме на прекрасните ти стихове и проза!
Поздрави!:)

но пък петият :) Познато ми е усещането за свобода в петия ден,дано не ти се налага да преминаваш отново по този път...Не мога да се въздържа и да не кажа,че,въпреки болката и ограниченията,стихът ти се чете на един дъх.Бъди здрава,светъл и усмихнат да е денят ти!Поздрав!

ЧБМ, здраве и късмет, много пролетно да ти е!:)

Хубав е петият ден, когато ръцете отново са свободни...

Хубав пролетен ден!:)