в ръцете на баба
аромат на печени  дюли
и разпуква карамелена коричка
под моите пръсти

а някъде под прозореца
в стария скрин
са старателно сгънати спомените

от първия прощъпулник
до втората пъпка на високата лоза
тетрадка с чертички
до опушената лула на дядо
стари носии с пулчета и мъниста
до стъклени павурчета с тънки гърла
незавършено кавьорче
до часовник с капаче за юбилея

царевицата е по бяла от сняг
разпукана в огъня
по средата на зимата

мило, топло до плач в гърлото

По средата на зимата
в преспите спи пролетта
и сънува картината
как да рисува света

Спомням си едни тунели в снега, навярно съм била много мъничка...радвах се на бялото.

Благодаря, Мартичка!:)

Май не само политиката ти се отдава...;)