Недоволен си нещо и пак ти е вкиснато,
в надвисналите ароматно есенни гроздове
гони те слънчева завист и ти е кисело,
а животът пулсира на тласък по вените,
малък тробм, глътчица въздух оплита
и като зимна река под леда прикована
пак те сваща, ту кръст, ту старо лумбаго.

Мърморещо времето се къса без остатък,
потрепва с мустаци като ленив котарак,
промушват се минутите бягащи мишки,
а ти се спускаш надолу присвил колене
преди скока и ти е толкова въображаема
тази гонитба с лятото в ранната есен.

Неволно отпускаш ръце, после замахваш
сръмно нагоре, но знаеш това не е полет,
за летене отдавна е минало времето
и примиренческа мисъл те връща
надолу бавно, бавно в пътека на охлюви,
по блудкави следи и остатък от бъдеще.

Недоволен си нещо и ти е кисело гроздето
и не виждаш, че все още е циганско лято.