Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2007 07:55 - 25
Автор: nadita Категория: Изкуство   
Прочетен: 1039 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 20.08.2007 13:31


Не успях да ти бъда учител
и в родителски рамки не се побирам.
Да поседнем,
ей така по приятелски,

да поговорим за утре,
днес нещо не ни достига.


Не раздавам съвети...
той животът ще те научи,
кога да тръгнеш напред,
кога да поспреш,

кога да подгънеш коляно
и в този четвърт век,
колко много пораснал си само.

А аз съм си все така
и едва достигам твоето рамо,
от две очи синевата наднича,
а вятърът гони мъхести облаци
и така ми се иска да те обичат.

И ето на прага си, привеждаш глава,
усмивки към мен се затичват.
Знаеш, мама е само една...
и се побирам цялата в твойте очи,
и една надежда на мен заприличва.









Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много е хубаво!
25.08.2007 07:50
Много е хубаво!
цитирай
2. nadita - Знам
25.08.2007 11:25
не е лесно да си на 25...

Благодаря,whiteshadow!:)
цитирай
3. diamant1965 - Поздрави!
25.08.2007 12:30
Никоя възраст не е лесна, но наистина мама е само една...Чудесно стихче,навява ми малко тъга...
цитирай
4. nadita - Една е...
25.08.2007 15:13
и надявам се, че го оценяват...Няма лесни възрасти, просто в младостта понякога е доста объркано, не че после не е, ама по не му забелязваме...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 452248
Постинги: 205
Коментари: 602
Гласове: 6836
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. nadya
2. yova