Постинг
18.08.2007 13:35 -
Обрати на съдбата
Автор: nadita
Категория: Изкуство
Прочетен: 901 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2007 18:40
Прочетен: 901 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 18.08.2007 18:40
На Венелина
Днес живея точно срещу себе си,
виждам как в ранното утро
млада жена тихо върви
след първата детска усмивка
и набъбват в мислите ми
трепетно малките стъпки.
Нямам нормиран работен ден,
изключвам командировките,
нямам среда и желание нямам,
докато вечер приспивам
в себе си скуката.
Моят любим господин
се оправдава, а аз боледувам
за старите приятели
и ми трябва време
да стъпя на точното място
и ми е тъжно когато
затварям телефона..
Вечер отпивам на глътки
от свободата си,
рехаво разбъркана и безсолна,
дъхав коктейл от усмивки,
преминавам въздушно през миглите
и се връщам в съня си,
където сънувам дните
преди вчера.
Днес живея точно срещу
и всяка ранна утрин
срещам старицата,
съхранила част от младостта
под яркото червило на устните,
понесла в шумящите пликчета
дълго събирани спомени
от първите стъпки
на внука си.
Днес живея точно срещу себе си,
виждам как в ранното утро
млада жена тихо върви
след първата детска усмивка
и набъбват в мислите ми
трепетно малките стъпки.
Нямам нормиран работен ден,
изключвам командировките,
нямам среда и желание нямам,
докато вечер приспивам
в себе си скуката.
Моят любим господин
се оправдава, а аз боледувам
за старите приятели
и ми трябва време
да стъпя на точното място
и ми е тъжно когато
затварям телефона..
Вечер отпивам на глътки
от свободата си,
рехаво разбъркана и безсолна,
дъхав коктейл от усмивки,
преминавам въздушно през миглите
и се връщам в съня си,
където сънувам дните
преди вчера.
Днес живея точно срещу
и всяка ранна утрин
срещам старицата,
съхранила част от младостта
под яркото червило на устните,
понесла в шумящите пликчета
дълго събирани спомени
от първите стъпки
на внука си.
ПРЕВРАТНОСТИ от Александър Калчев
3 ЮНИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО -ВСЯКА ГОДИНА ПО ...
"Догодина по същото време" -пр...
3 ЮНИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО -ВСЯКА ГОДИНА ПО ...
"Догодина по същото време" -пр...
и на мен ми е тъжно, Надита, но времето е такова - върви напред, и ние се движим, носи ни...кога като костенурка, кога като свръхзвуков самолет
и е хубаво, когато успяваме да сме свободни и млади въпреки времето и неумолимия му ход
и усмихнати! :)
цитирайи е хубаво, когато успяваме да сме свободни и млади въпреки времето и неумолимия му ход
и усмихнати! :)
надявам се и моята приятелка да има усмихнати дни занапред, но промяната понякога действа стресиращо, поне в началото...
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
