Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2007 07:53 - ранимо
Автор: nadita Категория: Изкуство   
Прочетен: 756 Коментари: 2 Гласове:
0



нараняваш ме с думи
докато все още се уча
да слушам избирателно
но слухът ми не долавя
само две от тях
с които адреналинът
да се покачи над границата
на постоянтата ми същност

нараняваш ме със жестове
а аз се уча да променям
посоката си на виждане
усещам как раздвижваш
пространството зад гърба ми
но не виждам устните
скрити в дланта ти

нараняват ме стъпките ти
когато се прибирам вечер
и ситни камъчета полепват
по босите ми ходила
а зад вратата ме очаква
безпорядъка на мисълта ми

нараняваш ме с усмивка
докато пръстите ми изследват
тишината зад прозореца
и прибери ветрилото
с което ми правиш вятър
много ветрове имам
събрани в каталога на дните
искам да ми е топло
когато се усмихваш

наранява ме празнината
когато правя везна на ръба
и търся опора за ръцете си
прониквам бавно в нищото
преди да подвия нозе
и не разбирам има ли смисъл
смисълът да падам толкова дълго




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. esen - Прекрасните души са раними.
13.07.2007 15:43
Чудесен стих, Надя! Поздрави!:)
цитирай
2. nadita - Поздрави!:)
25.07.2007 00:05
Благодаря, Златна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 451972
Постинги: 205
Коментари: 602
Гласове: 6836
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. nadya
2. yova