Като среднощни коне,
буйни и вихрени,
надбягват се мислите
и са слепи очите ми за деня,
в който те нямам.
Не очаквам неделите,
там скривам многото истини,
разрязвам ги тихо,
раздробявам ги в пъзел,
който дълго ще сглобявам в делника.
В гънките на сърцето ми
многоцветна надеждата
се разлиства в нюансите пролетни.
Спирам край извора,
отпивам те мислено
и имам те, и те нямам
по сложните пътища.
Не идвай в неделя!
Този ден е за размисъл,
уморени са среднощните срещи
и не разбирам, когато те забравям,
от теб ли бягам или от себе си.

Потънах в стиха ти, Надя! Преживях го!
Поздрави и прегръдки за теб!:)

Много красиво =) Поздрави и усмихнат утрешен ден =)

Поздрави и усмивки!:))

Усмихнат и за теб!:)