Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2007 06:40 - С аромат на лято
Автор: nadita Категория: Изкуство   
Прочетен: 786 Коментари: 2 Гласове:
0



Градината ухае на лято.Къс небе се промъква на сини струи през дългите ластари на лозата и се заиграва с напукания от пролетните дъждове цимент.Лозата е много стара, още времето на прапрадядо й.Стъблото й дебело и кафяво има няколко усуканици, сякаш през годините беше правила опит да се приведе надолу, а някой от дядовците й упорито я е привързвал към чардака.
Отдолу под него е цветната градинка, останала от времето на баба й.Сега цветята са пооредели и тук там между тях стърчи по някой плевел, но ароматът е същият.Уханието на детство е най-силно през лятото.

Малко момиченце се опитва да ходи, лявото му краче се е извило като скоба и всичките му опити са все неуспешни.Тупва в пясъчника направен от дядо и забравя за опитите.Отстрани мравчици направили пътечка забързано пренасят тежки сламки.То посяга да им помогне и една мравка се изтъркулва в пясъка.Дълго разравя песъчинките, но така и не успява да я открие.Две сълзички тихо тръгват надолу и се изгубват след мравката.

Медицината е напреднала, но операцията позъкъсняла.Лявото краче е изправено, но гипсовото корито в което трябва да остане почти два месеца е твърдо и неудобно.Мама и татко са далеч, а от градинката е останал само ароматът и малката плетена кошничка подарък от баба.Нана се е научила да говори и детското й гласче оглася коридорите, а ходенето ще почака.Радва я всеки жест на внимание, то не й липсва…нали е най-малкият пациент отделението.Е,понякога се случва и да й се поскарат, друг път си и поплаква.Здраво стиска в ръчички кошничката пълна с аромат на лято, нищо, че е зима.Също като мравчицата сега е пропаднала под песъчинките, но има време ще изпълзи нагоре и ще набере най-големия букет от лалета, ще бяга след пеперудите и градинката на баба ще заухае на детство.

Вчера пак мина оная сестра лошата и я заплаши, че ако не слуша ще й вземе кошничката..Тя навярно не знае за лятото скрито на дъното на зелената кошничка и отгоре подредените старателно –един спомен за бъдещо бягство, тъжните очи на мама и татко, мъничка воля за живот, ароматът на бабината цветна градинка и няколко песъчинки то пясъчника на дядо.И как да е послушно едно три годишно момиченце в гипсово легло!?Плака почти цяла нощ, не мислеше за себе си, а за кошничката.Дорбе де…ще бъде послушна и вече няма да вика при вида на спринцовката и ще остане неподвижна, точно така като искат.

Дните се нижат много бавно и толкова много си приличат.Таванът вече не й харесва и белите стени на стаята я притискат.Те още не знаят ,но един ден когато ще може да ги достигне ще нарисува лалета, червени, от любимите…Болницата е под карантина и не допускат външи хора/не разбира защо мама и татко трябва да са външи/, почти е забравила лицата им.

Днес ще я извадят от капана на гипсовото корито, а страхът от новото утре се спуска на бели нишки отгоре й.Време е да извади от кошничката волята за живот.Моли се точно тогава да не мине оная сестра лошата и да й вземе кошничката ,без нея няма да се справи, там е събран целият й три годишен живот.Спомня си за голямата лоза в двора на дядо.Достигнала е първата усуканица и е време да се изправи…Колецата на количката я отдалечават от стаята,коридорът е по-дълъг отколкото си го е представяла.Две силни ръце я поемат и тя се прави първи плах опит да раздвижи крачета.Мравките от пясъчника плъзват под кожата й и гъделичкат някъде в гърлото.Някой брои…едно,две,три…Добро начало ,а за после ще мисли.Крачетата й са толкова тънички и нестабилни, но вече я няма скобата в ляво.Усеща аромата на лятото и малкото й носле пърха като пеперуда.

Неделя е и има свиждане,вдигнали са карантината.При Нана са мама и татко, наистина са станали външни.Не ги позна и здраво притисна кошничката към мъничкото си сърчице.Там са тъжните им очи, а тия срещу нея са весели, усмихват се и протягат ръце към нея.Мравчицата е стигнала до ръба на пясъчника, трябва й още малко усилие и ще тупне на пътечката.Все още е прашна,но след време ще я разпознаят.Две сълзички тръгват плахо надолу и се скриват в усмивката на детенцето.Лошата сестра вече не е лоша и навън е пролет.Само след три дни има рожден ден и точно тогава започва сезонът на лалетата.

За втори път е на гарата, многото хора я плашат и Нана здраво се е вкопчила в прегръдката на татко.Усеща се обичана и защитена, от болницата е останал само споменът за една зелена кошничника.Влакът се движи бързо и тя естествено е до прозореца.Зелените хълмчета на очите й стават по-зелени, а кафявите петънца избледняват.През цялото пътуване тъничкото й гласче не спира да надвиква тракането на колелета.Нещо се е отпушило в нея и сега се излива във водопад от думи.

От утре започва детството, малко пазакъсняло и все още плахо, но се усеща наситения аромат на лято.


Тагове:   лято,   аромат,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. comfy - Да, Надита,
21.02.2007 20:28
винаги е по-добре, когато се разкаже - олеква, нали?
цитирай
2. nadita - Олеква...
22.02.2007 07:04
Зелената кошничка е единственият ми спомен от болницата.След това дойде лятото,а децата бързо забравят,а когато имат село с баба и дядо ароматът става по-наситен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nadita
Категория: Поезия
Прочетен: 449037
Постинги: 205
Коментари: 602
Гласове: 6836
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. nadya
2. yova