Тази къща е толкова стара,
леко накуцваща в ляво,
подпряла се на бастунчето
още от времето на прабаба ми,
а по стените варосани в бяло се стича
ароматът на засъхнала глина.

Дъските тихичко стенат в спомени
почернели и леко опушени,
а в старата ракла са надиплени
ръчно тъкани носии, кенарени ризи
и дългият пояс на дядо ми
обвил в алено детството.

Играем на жмичка в хамбара
разстилайки камъчета
от пъстро,шарено лято ,
в дълбоките каци наронено зърно
нежно боцка петите и полепват целувки
несръчно по първите утрешни дати.

Намигат отвесно пухкави облаци
и залюляват малката люлка под ореха,
черно котенце се отрива в нозете
с побелели от щастие лапички
и хуква да гони сивите мишки.

Тази къща е толкова стара
и в близките сто години ще остане
пак същата,грохнала от целувки и спомени
и всеки път по който съм тръгнала
незнайно защо при нея ме връща.

Хубави асоциации, прекрасно изпълнение!