Знам, че те има
                     някъде там, в късната есен,

притихнал в очакване,

не зачеркнал докрай

в кръстчета стъпалата

на неизживяната

пролет.

Събирам в мисъл

думите докоснали началото.

След срещите

от тъга побеляха листата

и по килима от истини

стъпките вървят

наобратно.

Тя, последната

в душите разгаря

огън от минали страсти,

по-истинска,

защото остава накрая

и няма начало,

в което се връщаме.