извини ме че
си измислям живот
с прави улици и без мъгли

вчера видях мъглата погълана улицата
само на няколко метра от мен
и ми стана страшно зад тази сива стена

около мен хората се опитват
да изкашлят дробовете си
а аз търся причината в същата тази мъгла
кондензирала на върха на езика ми
и в радиацията полепнала по костите ми
в последно време се усещам трошлива

сутрин се събирам необичайно дълго
навярно времето се е скъсило
плашат ме огледалата/никога не съм ги обичала/

когато ми стане тъжно си купувам дрехи
поне с два размера по малки
старателно ги разопаковам и подреждам в гардероба
знам че няма да стоят дорбе върху тялото ми

понякога се усмихвам въпреки мъглата
така се опитвам да убия молекулите на самотата
не пускай ръката ми ще те обичам още за малко
по моите прави улици е светло