За първи път го видях в началото на зимата. Гологлавата манекенка иронично ми се усмихна и сякаш ми помаха с ръка. Не устоях на изкушението и влезнах в магазина. Поразгледах се. Палтото бе само едно, това върху раменете на манекенката. Дълго почти до глезените, кожено, черно, лъскаво и на едва забележими ивици. На ръкава висеше етикетче-999 лева. Ахнах...по-скоро охнах...Преброих наум  левчетата в портомонето.  Бях твърде далеч от цената. За компенсация си купих една черна блузка. В последствие се оказа, че ръкавите са ми тесни и не мога да я обличам.

    През нощта го сънувах. На снежния фон изглеждах прекрасно. Фигурата ми бе станала издължена и елегантна. Над мен прелетя самолет и в небето се изписа-999. Около мен ме поглеждаха със завист. Леко повдигнах кожената яка и се скрих в нея. Чувствах се топло и уютно. Събудих се с мисълта, че трябва да го имам. Ще спестявам, казах си. Направих си списък откъде, как и по колко.

1.Отказвам цигарите.

2.Намалявам разхода на ел. енергия.

3.Забравям за сладките удоволствия и алкохола.

4.Променям си работното време от осем на дванадесет часа.

5.Никакви коли и градски транспорт. Ходене само пеш, а е и полезно за здравето.

6.Да проверя касичките на децата.

7.Без телевизия и интернет.

8.Ставам вегетарианка. Месото е скъпо.

9.Еее...деветото не успях да измисля, но си го имам наум.

    Разпечатах списъка и го налепих с тиксо по стените. Така, че накъдето и да се обърна все да е пред мен. И започна голямото спестяване. Първа точка се оказа най-трудна, но нали съм си инат. Изнамерих един трилитров буркан, изрязах тесен отвор на капачката, завинтих я и я запечатах с бандероли. И вместо за цигари, пускам левчетата в буркана. В къщи съм облечена като ескимос, щото нямам топло. Само бойлера включвам два път в седмицата за хигиена и една пералня всеки петък. Разделих се с шоколода и алкохола, но си запазих надеждата, че е само временно. Договорих се с шефа за четири допълнителни часа. Е, заплащането е като останалите осем, но все е нещо. Поне през деня си стоя на топличко и не се налага да нося половината си гардероб върху раменете. Закалих се в сутрешния джогинг. Разстоянието до работата ми е около един час спокоен ход и защото съм вечно закъсняваща, усвоих бързото ходене. Чувала съм, че било полезно. Вечер на път към дома приличам повече на охлюв и все се питам, защо Бог не ми е дал криле като на калинката. Липсва ми „глобалното село”, но какво да се прави списък имам. Спазвам го. И тъй като ми е самотно вечер, от време на време се застоявам пред огледалото.  Така имам усещането, че сме двама. За връзка с външния свят сложих старата стайна антена, но рядко включвам телевизора. Препрочитам книгите си, естествено на свещ или на газов фенер, щото спестявам електриката. И поезия прописах, че като нямам топло, поне с чувства да се топля. Чета си я на глас, да се чувам. Касичките на децата така и не открих. Навярно не съм им купувала. Отчетох го като голяма грешка от моя страна. Вегетарианството!? Да...вегетарианството! Голям глад ме гони, да знаете, вълчи. Като бебе съм, на три часа и съм пред хладилника, и пак съм гладна.

    За близо месец 999 стана реално число. Влизам в магазина, а портомонето ми ще се пръсне по ръбчетата. Ще го пробвам, викам си и събличам с очи манеканката. Ръцете ми лекичко потреперват. Обличам го и...ужас! Напълняла съм! От копче до закопчалка педя разстояние!

    Прибрах се у дома. Пуснах си климатиците на 30 градуса. Запалих цигара. Налях си лечебна доза червено вино. За депресията се снабдих с няколко шоколада. Не отидох на работа и цял ден блаженно се излежавах. Вечерта си спретнах и една тлъста пържола...