Постинг
28.06.2009 08:38 -
Времева граница или когато търпението обърка посоката
Автор: nadita
Категория: Хоби
Прочетен: 774 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2009 06:23
Прочетен: 774 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 29.06.2009 06:23
Омръзна и да бъде добрата фея
да се раздава, да се отдава, да се разпилява,
а освен вълшебната пръчица си нямаше нищо друго.
Ще питам водата-каза си
и нагази в дълбоки води.
Водата се изплъзна, приплъзна се и отмина,
а тя след нея, в нея, през нея на босо се затича,
в шепи се опитва да я задържи
отговори да получи.
Смили се водата над нея.
Виж камъка-каза и-той най-добре знае.
Стъпи на камък и аха, да попита, подхлъзна се,
водата го беше обвила със себе си
и остана на дъното една въпросителна
да гази из тинята и по камъни да ходи.
Тогава ще питам вятъра-каза си
и изкачи планината.
Вятърът мина през нея, в косите и се заплете
едва не я събори от скалата.
"Колко си добър долу и колко лош във висините?!"
Нямаше отговор, само повтарящо ехо.
Аз няма да се откажа, ще питам огъня-каза си.
Но нямаше как в огън да влезе,
в огън всичко изгаря.
Дълго стоя край него, докато на жар стане,
после по живи въглени ходи,
но отговор не получи.
Накрая се сети...
Ще питам вълшебната пръчица- каза си и се огледа.
Така и не разбра-водата ли я отнесе,
вятърът ли я издуха или огънят я изгори.
Остана сама със себе си, нито добра, нито лоша.
