Пролетта ме зарежда със цвят,
нектар от разцъфнали бели усмивки.
По котешки прохожда денят,
изоставяйки нощната си обвивка.
Надеждата ще пристигне през май
да прекъсне голямото ми очакване,
ще завърти в центрофуга точка и край,
а начало и сън няма да са разплакани.
Черешите ще са пълни с аромат,
а на мен ще ми е като никога весело,

ще се разлиства във мен новия свят
и няма да мисля никога повече есенно.