Постинг
09.03.2009 07:50 -
снегът се топи
и по линиите на ръцете кални вадички
чертаят графиката на живота
криволичат надолу по стръмното
нямат избор годините
когато са откъснат земен плод
пускам хартиени птици по вятъра
а навън е кафяво
като дълга горчива глътка кафе
разумна съм като зима
а отдолу под пластовете студено е пролет
и ме стряскат в съня ми лалета
огнени залези в изгнание
и остарява прагът на къщата
там където някога рисувах слънца
вятър се люлее на портата
