Постинг
13.02.2009 07:23 -
Уморих се да бягам след себе си
Сама се наказвам в живота
и после си сърбам попарата,
уж имам план,а все гоня вятъра.
Търпението, казват е майка
на всяко ново начало.
Е, аз се вцених от чакане
а навън посивя тротоара.
Надявам се,гледам,обръщам,
като фурнаджийска лопата съм,
а той листопада събиран в шепите
пак ми избяга нанякъде...
Не откривам опората
нито в ляво ...нито в дясно,
наклонена плоскост е пътят ми.
Изгубих му края от лутане
и сега си търся началото.
Така съм оплела конците,
че и за гоблен не ставам,
картина съм, с ветропоказател,
ако махнеш излишното
единият фон ще остане.
От праволинейност залитам
по пресечните точки,
не умея да съм ти хляба,
а и водата ми пак ненапита е.
И ако някой ден се настигна,
от себе си ще избягам.
същата..:(
цитирайДобре дошла в отбора :))
цитирай....красив!:)))
цитирайзаболяването е всеобщо - само не и фурнаджийска лопата, надита!
(пате в кълчища - да! може сребърни и златни кълчища - за лукс;))))
цитирай(пате в кълчища - да! може сребърни и златни кълчища - за лукс;))))
...и измислен :)))
цитирайТесктът е стар, правих му малко редакция...ще си помисля за фурнаджийската лопата, може да я заменя с пумпал или невеляшка...
като клатеща се невеляшка съм...
или
като забравил да спре пумпал съм...
:)))
цитирайкато клатеща се невеляшка съм...
или
като забравил да спре пумпал съм...
:)))
