*
*
*
докато приготвям вечерята
а ръцете ми ухаят на лук и малиново сладко
мислите ми разсеяно бягат през прозореца
още малко движение и
ще се заплета в паяжината от стъпки

и си мисля

дали това не е танц
обредност в която липсват звуците
обречена съм на постоянството да ме има

ти не си далечност
но изтичаш
без всякаква последователност
нямаш аромат и цвят
трябват ми само няколко думи
да открия същественото
и разредя посоките в очите си

Много, много готино! Оригинална както винаги...
А знаеш ли аз какво правя докато приготвям вечерята или пък докато вървя пеша из града? Пиша стихове. Прегръщам те! :))

облечени с думи...опитвам се да се открия някъде сред вещите:)

Благодаря, Светле!:)