Постинг
11.01.2009 17:02 -
капан
и този остров ще е пуст
щом никой не се сеща цветята да полее
и те умират бавно докато сънуват вятър
и чакат някоя си Ида в тях да оживее
всяка сутрин стените тръгват плавно
средите си да търсят
а островът заключва клетката
рамкирана с прозорци и врати
през които отдавна никой не е влизал
само една усмивка търси пътя си
и проскърцва като пясък между зъбите
ако успее да излезне
през плътния саван на устните
ще разлюлее стаята
прозорците ще се пропукат
преди капанът да е щракнал
макар на този остров
и слънце и небе
да са нещо много временно
