Като сълза е, полупрозрачна и топла. Спуска се към дъното на езерото, но не потъва. Слънцето я обгрижва и тя става цветна. Преобладава нюанса на виолетовото, а когато е тихо, между нюансите се вмъква кафяво. Езерото трепти, унесено от лекия бриз. Светло е и тя разтваря тънката си обвивка до сливане.

Не искам да се събуждам, когато сънищата ми са цветни. Дълго търся в изгрева, образа предизвикал тази дълбочина, от която не мога да изплувам. И ми е хубаво. Усещам се лека и ефирна. Очите ми са огледала, където крия своите истини-топло кафяви с лек отенък на зелено.

Увивам около пръста си виолетовата нишка. Възможно ли е да ме отведе по-навътре в усещането?!

тази любов!!!
поздрави, Надита :)

цветни сънища!
Поздрави!

Поздрави, Стас!:)

цветните сънища...макар рядко да ми се случват:)

И на яве

И на яве!.
И на сън!..
Любовтта!..
Обичта !..
Са више благо
за мило и драго.
С тях!..
Човекът!..
Над ежедневието се извисява
и блаженство получава.