"Винаги ни остава желанието,
да не искаме да знаем, кога ще ни
сполети нещастието, което не

 
Преди много лета в една далечна, далечна страна на върха на една планина живеел Снежният Крал. Най-много от всичко на света, обичал да разказва приказки и затова никога не бил самотен. На съседния връх на същата планина живеела негова...

Ще имам още дни и след зимата
след острието на скалпела
след бръмченето на електрическия трион

"Мама си отиде.
Сама."
Валеше сняг,

страхът реалност ли е
или измислица
фантазия на преуморената ми мисъл

на Ники
Съдба или там както му казват
но е повече въздух, а няма за дишане.

в ръцете на баба
аромат на печени  дюли
и разпуква карамелена коричка

и тази сутрин
съм извън стандарта
до повторяемост

Пропусни светът ми
да премине през вратата,
обездвижвам се

"Разкъсай тясната коварна риза...,
разкъсай ризата на мъртво равновесие."
Остави да се втурне вятърът - навътре,

Утре всичко ще се повтори,
шоколадови човечета с ококорени очи
ще дебнат по ъглите,

за болката
Диво е, огнено, точка,
после е разстояние,

От както се помня все се надявам за нещо, понякога и аз не знам, точно на какво. Трудно се задоволявам с малко, а голямото винаги ми е идвало в повече. По статистиките, май ще излезне, че съм средно статистичен. Е, какво пък, няма лошо. ...

то се променя, а това променя всичко останало."
Още минута и влизам в кръга, за да прекъсна
тази увита на пръстен змия.

Недоволен си нещо и пак ти е вкиснато,
в надвисналите ароматно есенни гроздове
гони те слънчева завист и ти е кисело,